- пръхтя
- пръхтя́ гл., мин. прич. пръхтя̀л schnauben sw.V. hb itr.V.
Български-немски речник. 2013.
Български-немски речник. 2013.
перхать — аю покашливать , диал.: орл., курск., воронежск., смол. (также у Лескова), укр. пирхати фыркать , блр. перхаць кашлять , цслав. прыхание сопение, фырканье , болг. пръхам фыркаю , прухтя, пръхтя – то же, словен. prhati, рȓhаm фыркать . Вероятно,… … Этимологический словарь русского языка Макса Фасмера
пухтя — гл. пръхтя, пуфтя, пръхкам, пухкам гл. силя се, напрягам сили гл. ядосвам се, нервирам се … Български синонимен речник
пъхтя — гл. пъшкам, разпъхтявам се, задъхвам се, пръхтя … Български синонимен речник